Художнико, не спирай да рисуваш!
С палитрата на топлите слова,
разказвай за живота и повярвай,
че има път обратен от смъртта.
Разказвай за чудаците, които
годините изпълниха със смях
за школския звънец, за село Кривня,
за себе си – най-странният чудак.
По шарената черга на земята
душата си излей във цветове,
очите на любимата ли виждам,
или чувам детски гласове,
пътечка лъкатушеща в полето
и моста стар, реката придошла,
и думите на някои мъдър старец,
оставящи след себе си следа.
Разказвай за отлитащото време,
със злото как пристъпва и добро,
как мъката в душата впила нокти,
със радостта живее във едно,
за простите неща, в живота често
незабелязани от нас, нали
художник си затова си – да покажеш,
че щастието има и бодли,
че всяка красота се ражда с болка,
че всяка дума е изстрадан миг,
че всяка багра е въздишка морна,
че всяко творчество е нечий вик.
С очи притворени, с усмивка тъжна,
когато нощ се спуска над света,
с перото здраво стиснато в ръката,
Художнико, рисувай вечността!
В памет на Иван Кръстев
Автор: Валентина Ласкаева