" Наскоро установих, че учениците ми не знаят какво е вол. Никога нямаше да го разбера, ако те самите не ме бяха попитали. Знаеха, че е някакво говедо, но какво точно, свиваха рамене. Май че е бик. Както и да е, обясних им че воловете са мъжки говеда, но кастрирани, предназначени да теглят хомота и да обработват земята. Че те като малки са телета, като поотраснат до една година мъжките телета се наричат данаци , поне така ги наричаха в моето село, а женските – юниици, когато мъжките ги кастрират по примитивната селска технология, при която особено боли, ако си посрещнеш пръстите, и когато ги впрегнат, те стават волове, а некастрираните – бикове, за разплод. Че воловете са много едри, с извити рога, че са кротки и търпеливи животни, сякаш цял живот са се готвили да теглят търпеливо хомота. Че имат кротък нрав и са благодушни животни. Казах им колко са яки воловете, че закъса ли някъде впрягът, по колене ще пъплят с извити като кобилица гръбнаци, но колата ще изтеглят... Ще спра тук, защото ще се наложи да им казвам и кобилица какво е. Защо да ги занимавам с босоногото си детство, преминало по полето след волове, коне и магарета? Та те вол в живота си не са виждали. От воловете останаха разпилени покрай селските поляни кости, около които нощем обикалят настръхнали псета и вият срещу луната..."
14. 11. 2007 г.
гр. Разград
Иван Кръстев