"Аз бях там. Чух небето, което лудо търкаляше своите дъбови бъчви, очите ми улавяха зловещия блясък на мълниите, гледах водата, която на водопади се стичаше от покривите и бликаше из олуците, усещах земята, че се тресе под нозете ми със заканителен тътен. Но и до сега, когато си спомня за голямата вода през лятото на 1958 година, все ми се струва, че това е сън, че то никога не е било или се е случило в друго някакво измерение. Все едно че над земята е минала чума, която за миг е изморила всичко живо, а като в детски сън аз съм оцелял. Връщам се отнякъде, вървя по поляната пред къщи, по познатите селски улици. И всичко е така, както е било някога - къщите, плетищата, чешмата до дома. Дори още пушат комините и на печките гозбите врат, и хлябът е разчупен на софрите. А хората и животните са изчезнали и изведнъж е станало страшно тихо. Слънцето пори със златен плуг небесната нива и залива света с призрачна светлина. Всичко е тъй неестествено, като във вълшебна приказка.
Боже, господи! Защо ни наказа?.."