"Аз…аз съм бяс! Аз мамката съм си…!Аз съм Aвджи Коли. Аз съм Стамболийски!…
Едно дребно старче, навлечено с груба черна ентерия и с още по-стара зелена фуражка, нахлупена до ушите му, с отчекната наполовина козирка, се е запънало с ръце и крака, че и с бастуна си на вратата на селската кръчма и прави отчаяни усилия да се задържи в своя рай,от където кръчмарят Митето с метла в ръцете и с грубо блъскане в гърба и с енергични ритници в задника се мъчи да го изхвърли, казано направо, като мръсно коте навън. Време е да удари катинара на заведението, а този – Авджията - не се надига да става от стола. Стои клюмнал глава пред една малка гроздова и речи държи с пиянски жестикулации. Че бяс ли не се титулува, че Стамболийски ли не щеш. Килеш! Той онзи човек, държавникът така е затварял кръчмите. Така се е пулил пред гроздовата от десет, та до два часа.
Дядо Aвджи Коли.
Отдавна почива в мир из салкъмите и буетака на старото селско гробище..."